Ихтиманска Средна гора е голям планински масив, част от който е Вакарелската планина. В нейните предели се намира село Вакарел, което е разположено в западната част на страната и е близо до Ихтиман. Високата седловина с южно изложение е много красива, а същевременно разстоянието до столицата София е само 35 км. За много географи и изследователи планината е всъщност покрайнина, като причините за това се коренят в историческото и етнографско развитие на региона и на административното устройство на селището. До средата на 13-ти век съществуването на селището е засвидетелствано от записките на пътешествениците, а интерес представлява една по-късна приписка от 1738-ма година. Според нея година по-рано тук се прави опит за въстание с ръководител Симеон, но турците разоряват населеното място. Това се случва в разгара на войната между османската империя и Австрия, продължила три години до 1739-та. През 1792-ра и до 1798-ма селото е подложено на жестоки репресии от кърджалийските отряди.
Удобните и отдалечени пътища стоят в основата на възникването на 24 отделни махали, които имат статут на селища. Нито едно от тях не носи името Вакарел, но жителите от тези махали до един се определят като вакарелци. Църквата Свети Николай се построява през 1836-та година, като парите и материалите за нея са събрани от всички жители на махалите. Впоследствие чак до 1900-та година в храма се отслужват погребални церемонни за мъртвите роднини на селяните, които са погребвани в черковното гробище. Само един управител или кмет отговаря за всичките селища, а по турско време тази длъжност е известна като мухтар и чорбаджия. Децата учат в едно училище, построено през 1856-та година до периода на Освобождението. Не само общата принадлежност на хората е причина всички да се определят от селото. Във всяко селище има общо говорно наречие, а често и облеклото е напълно сходно с това в останалите. Устното народно творчество и общите черти в архитектурно отношение отново говорят за почти еднакъв начин на живот. Не бива да се забравя и административното устройство, което говори за населено място от типа покрайнина. До 1921-ва и след 1959-та всички селища са обединени под юрисдикцията на вакарелската община.
Във Вакарел отдавна се изповядва християнската религия, като това до голяма степен е наложено от епархилната принадлежност на селищата от околността. Сръбската Печка патриаршия е възстановена през 1557-ма година, като заслугата за това до голяма степен е на великия везир Мехмед Соколович. Но все пак тук има и малка група от протестанти, които са обединени в църква с името Ел Шадай. Когато на трона на османската империя се възкачва Сюлейман 2-ри, възниква селището, което познаваме с днешното име заедно с Ветрен. Тук се настаняват хора от християнско потекло, на които дори е възложена задачата да бъдат пазители на пътя и са наричани с името „дервенджии“. Само известният данък „испенче“ остава изцяло наложен за цялото население, но е намален на половина. А заради особения статут на пазителите на пътя, жителите са освободени от останалите данъчни тежести. Освен това пазителите е трябвало да осигуряват всичко необходимо на пътниците срещу съответно заплащане.
